Блаженство

Седя си на терасата. Гледам морето, което лениво се простира към хоризонта. Мирише на борове. Един врабец подскача на метър от люлеещи се стол и дояжда купичката овесени ядки. А след това доволно чурулика. Бяла платноходка улавя вниманието ми и проследявам грациозното й приплъзване към близкия остров. Протягам се и откъсвам узряла вишна от дървото, което нахално провира клони на терасата. А над мен лястовички строят гнездо.

Не искам да бъда никъде другаде. А и не мога. Просто защото съм тук и присъствам с всяка част от себе си. Слухът ми вече улавя всякакви звуци, непознати в града. Интегрира пеенето на птичките, шума на мотора, чува нежно разбиващите се в камъните вълни и отварянето на кенче студена бира. Всички тези звуци се сливат в една блажена тишина. Помирисвам дъха на море, узрелите кайсии, боровите иглички в краката ми. Виждам нюансите на синьо, преливащи в хоризонта, зелените палми и нахално приканващите ме оранжеви портокали. Вятърът прегръща кожата ми и играе с ленената ми рокля. Дишам в едно със света. Свежест, аромати, простор, блаженство, хармония.

И вътре в мен се отваря пространство. Пространство, в което мога просто да съм. И нямам нужда нито от вчера, нито от утре, нямам нужда от мислите си. 

Детето в мен е щастливо. А детето до мен спи блажено.