За пътя

Този блог е за моя път. Кой път ли?

Ами пътя – този път, навътре, към мен самата, към центъра, към онази истина, която е жива въпреки всичко. И която остава и след. Този път.

Пътя на личното осъзнаване. Пътя на връщане към себе си. Пътя на свързване с детето в мен. Пътя на здравето, Пътя на щастието. Този път.

Пътят, по който се налага да изоставям патериците си, да захвърлям багажа си, да се откъсвам от групата и да оставам сама. Път, по който губя приятели и близки. За да намирам себе си. Този път.

Пътят, по който се отказвам от крайна цел, оставям картата и следвам интуицията си. Пътят, който не води никъде, защото той е навсякъде. Този път.

Пътят, по който се отърсих от маските, отлюспих собствените си представи за мен самата. Пътят, по който се заобичах, такава каквато съм. Пътят, по който осъзнах, че имам тяло и че то има нужда от грижа. Този път

Пътят, който е тук и сега, той е каквото е и нехае за моите очаквания. Ето този път поех.

Някой го наричат криза на средната възраст, други може би депресия, трети неизживяно детство. Аз видях този път, когато синът ми се роди, защото аз се родих, заедно с него отново. Той беше и още е моят малък гид. Но той върви по неговия път, аз по моя. И всеки от нас носи своя компас, вътре, в себе си.

Ето за този път ми се споделя. За малките крачки по този път.