Да живеем страстта си

Беглика фест 2014… Много спомени, звуци, усещания, размишления и поглъщащи мисълта гледки… Тръгнах си с една торба усмивки и с една мечта на рамо…

В съботната вечер попаднах точно пред сцената, когато там се появиха Balkan Khans (http://balkankhans.wordpress.com/balkan-khans/). Никога не ги бях слушала на живо и реших да остана да послушам. Емоционалния заряд, който събрах през следващия един час е нещо, за което искам да ви разкажа. Гледаш ги – 4ма души на сцената сякаш от различни вселени, а когато засвирят заедно се ражда вселена – една плътна, хармонична, съвършена нова вселена. Невероятни! Усещах как музиката преминава през ушите ми, спуска се през гърлото, танцува в стомаха ми, навлиза в костите и кара тялото ми да се движи. Гледах ги. Имаше нещо, което създаваше тази енергия, търсех го, мислих къде ли е. И тогава видях очите им. Те светеха, блестяха, танцуваха. Всеки от тях присъстваше – точно там, точно в този миг, с цялата си душа. Те създаваха всеки един звук с любов, с отдаване, с пламък. Те живееха страстта си… И виждайки очите им, усещах магията на това да правиш каквото правиш с неподправена, дълбока, гореща любов. Със страст.

И точно там, точно в тези звуци, заобиколена от познато непознати танцуващи хора се запитах – какъв ли би бил този свят, ако всички живеехме страстта си, ако правехме точно това, което обичаме и за което горим?

Светът някак някога много се е объркал – повярвал е, че може да се живее без страст. И ние живеем, вярвайки в една лъжа. Живеем безстрастно, увехнало, сиво, работим с досада и чакаме. Чакаме редките моменти, когато да си откраднем малко време и пространство, за да се посветим на страстта си, да си дадем една доза живот преди отново да се напъхаме с безстрастното. Светът някога, незнайно как се е объркал, много.

Днес имам мечта. Мечтая си всеки един човек да открие своята страст и да я живее. Ама не утре, някой ден, когато остане време, място, пари. Не! Да я живее днес, сега, точно в този миг, във всеки миг, да изтъче живота си с тази страст, да я зашие в деня си. Познаваме я тази страст, всеки от нас я носи. Тя е била винаги там и ще си остане с нас. Тя е онзи пламък, който тлее, но е готов да се разгори, ако само му дадем малко въздух.

Тази страст кара очите да горят, да се окъпват с един завладяващ блясък и да омайват. Забравили ли сте този блясък? Вижте някой виртуозен музикант, докато се е слял с музика, вижте художника, който размахва четката, вижте математика, който решава някоя сложна задача или спортистът, който подобрява личния си рекорд. Вижте готвача, който слага щипка розмарин в яденето, танцьора, който овладява звук и въздух в тялото си, писателя, който не може да накара мисълта да изчака пръстите да я запишат… Или пък вижте някое дете, което прескача пръскачката с вода на двора… Да гориш в това, което правиш. Мисля си, че трябва да има Световен ден на вътрешната страст и всеки на този ден да почита себе си и да прави точно това, което душата му копнее. Защото тази страст, това щастие е заразно и как мечтая да стане епидемия…

Моля ви, хора, да поровим в себе си и да намерим онова пламъче, което гори вътре. Да потърсим онази страст, онази сила в нас, която имаме да дадем на света. И нека поне за миг, поне за ден или поне завинаги  да повярваме, че това е животът, който ни е отреден – да живеем страстта си, да горим в нея и да блестят очите ни. А сега си представете един свят, пълен с щастливи хора, с блеснали очи, творящи живот…