Проклето чекмедже!
Нали подреждах те
наскоро?!
Сега отново си
бардак,
миришещ на умора.
Е вярно, скътах
си неща.
Не хвърлих всичко
непотребно
И ето че сега
отново търся безнадеждно.
Проклето
чекмедже!
Ще те почистя!
От всичко
затлачено с Вина
Ще махна старите
си Грешки,
облечени в Тъга…
И детските Копнежи
ще изхвърля,
и отеснелите Мечти,
камари Спомени
безценни
и собствените си
Лъжи.
Изхвърлям ви Представи
за живота
и вас протъркани
Идеали,
недоразказани Любови
и белези на стари
Рани.
Задъхана от сълзи
сядам
и взирам се в туй
празно чекмедже.
Душата ми остана
само
в едното ъгълче
да си реве.
Поемам я в ръце и
я целувам
„Намерих те. Сега
ще те обичам“
И в празното
започвам
от мисли аз да я събличам.
....
No comments:
Post a Comment