Завит в одеяло от бяло дихание
В тишината само вятърът песен мълви
Носейки борово, утринно, хладно ухание.
Високо там зелени борови иглички
Плетат воал от слънчеви лъчи
Сама съм, скрила се от всички
Сама с бутилка радост и пакет мечти.
Заровила ръце в мократа трева
прибирам се в мен и утро вдишвам
Съвсем сама съм, надвила всяка самота.
Красиво е, Дени! Благодаря ти за докосването. Сиб
ReplyDelete