Летните бури

Обичам летните бури. Обичам проливния дъжд, изсипал се непоканен на плажа, който бълбука в морето. Гмуркам се и водата облива света ми отвсякъде. Усещам едрите капки върху кожата си - удрят я, поят я, проникват през нея, просмукват се в душата ми и я измиват. Изчистват от мен натрупания прах и наслоените маски за пред сухичкия свят.

Обичам да гледам балончетата в локвите. Обичам да скачам в същите тези локви. Толкова силно, че пръските кал да рисуват лицето ми.

Обичам да усещам  бурния вятър, който завихря дъжда, брули мокрото ми тяло и ме кара да потръпвам. Но оставам в дъжда, като жадно цвете, ненаситно разтворило листата си.

Обичам да улавям с поглед светкавиците, разкъсващи пепелявите облаци и проникващи в морския хоризонт. Да чакам идещия гръм и да пускам звука да проникне през тялото ми, оставяйки след себе си ехо от тътен в сърцето ми.

Обичам и хладината на лекия, отминаващ дъждец, който лениво се сипе върху препилата земя, ей така, някак без да има значение.

Но най-обичам предусещането за слънце,  безцеремонно разкъсващо облаците и нахално спускащо своите лъчи. И аз, мокра и премръзнала, утолила жаждата на тялото и измила душата, лежа на пясъка. И усещам как слънцето ме докосва, стопля капките по мен и ги превръща в земен дъх. И душата ми разцъфва с дъгата.