За тази Коледа!

Коледа!

Много години в живота ми наближаването на Коледата ме ужасяваше, уморяваше, натъжаваше. Това време, изпълнено с невротично обикаляне на магазините в последния възможен момент, налудничаво готвене, наблъскано в гъст график обикаляне на твърде отрупани маси, претенциозна лъскавост и натрапчива веселост предизвикваше у мен хронично разочарование. Чувството ми за празнота в тези „светли“ дни нито светещите лампички, нито опакованите в безброй десени подаръци, нито виенето на джингъл белс можеха да запълнят. Минеше ли средата на декември, макар и външно да го играех коледно развълнувана, всъщност нямах търпение цялата тази опакована в станиоли и претенции суетня да приключи по-бързо. О, колко обичах тишината на 1ви януари, когато всичко това оставаше зад гърба ми.

Четох, че това било синдрома на коледната депресия. Диагностицирах се още преди 20тина години и просто си живеех тази „болест“, криейки я и опитвайки външно да изглеждам "здраво окрилена“ по празниците, а вътрешно бленуваща най-после да свършат. Когато се роди сина ми се постегнах малко и реших в името на детето да взема да развия някаква любов към Коледа. Или поне реших да се опитам да му наредя картинка – елха, подаръци, коледни сладкиши… Трудна работа се оказа...

На тази Коледа ми се случи нещо. Днес се озовах в центъра на Коледния тайфун и открих, че съм си идеално щастлива. Чувствам се излекувана от коледната депресия. И не знам как и защо, но ето че за първи път от много, много години аз май истински се чувствам добре седнала до елхата, пиеща пунш и опаковаща подаръци. Може би се дължи на пунша или пък може би…. Може би все пак стават вълшебства.

И се чувам как, зареяла поглед в свещта си пожелавам да имам Коледата във всеки свой ден. Вечна Коледа, Дени!

Но не, чакайте! Не тази пощурялата, бързаща, купуваща, консумираща, истерично развълнувана, червено-златно-твърде-искряща Коледа! Не тази Коледа, изпълнена с нереалистични очаквания за постоянна веселост. Не тази Коледа, в която ако случайно си сдухан и не ти е вълшебно, то значи определено си депресиран. Не!

За една друга Коледа говоря. Тази, която ме намери днес. За Коледата по пижама на пода в хола, за ръфането на прегорели, зле изглеждащи коледни меденки, за детския смях, предизвикан от осъзнаването, че дядо Коледа явно е доста гладен щом е изял на мама сладките, които оставихме за него вечерта. За Коледата, в която имаш време да лежиш и гледаш как баща и син строят замък и тайно си делят шоколад. За Коледата, в която манджите прегарят, но това предизвиква само смях. За Коледата, в която не усещаш задължение да бъдеш безпределно щастлив, в която ти е удобно да поплачеш за хората, които ти липсват. Тази Коледа на простичко щастлие, в която седиш вътрешно усмихнат и способен да видиш, да чуеш и да прегърнеш хората, които обичаш. За бавната, непретенциозна и ненатрапчива коледа, тази, която не се нуждае от главни букви.

Тази коледа съм едно щастливо дете, намерило си своето вълшебство. Цял живот го търсих извън мен. Днес го намерих вътре в себе си.

Весела Коледа! Бъдете каквито сте, защото сте вълшебни такива! Намерите си вашата коледа с малки букви и я живейте всеки ден! 

А ако не ви се получава усмихнато днес, пийте коледен пунш!